Ски? Вярно беше един от любимите му спортове, но защо пък точно днес? А защо пък и точно с този индивид до него, който не спираше да се мръщи вече сигурно от часове? Едва ли Фред бе решил да прахоса подобен ден изпълнен с възможности и за двама им, просто за да карат ски. Но за това по-късно.
Сега това, което бе привлякло вниманието и на двама им, бе не толкова приятната изненада, че бяха заседнали на лифта, а на около не се виждаше и жива душа. За момент Фред се притесни колко точно време би им отнело да поправят повредата. Все пак не искаше да прекарва прекалено много време тук и то точно с Карсън. Нищо чудно след малко да бъде бутнат от лифта. Нямаше да се изненада ни най-малко, все пак физиономията, която бе застанала на лицето на приятеля му не вещаеше нищо хубаво.
Но бившият пациент на лудница трябваше да си играе ролята и устата му не се затваряше. Говореше абсолютните глупости – от това колко се е ядосал на последния мач, който е гледал, до поредното момиче, което му е хванало окото, защо пък не и да не спомене някой филм... Така или иначе нямаше значение какво говори, поради простата причина, че дружката му изобщо не го слушаше. Той бе избягал в някаква друга вселена, в която сякаш отиваше винаги, когато Фред сгафеше нещо. Е, това не пречеше на нашият герой да си се смее сам и да се радва на бялата картинка, която ги заобикаляше.
Ето я и култовата реплика, която бе тъй очаквана. Смехът, който се разнесе от Фред можеше и да причини лавина, като се има на предвит колко пъти ехото го повтори. Това вече спечели вниманието на Карсън, който май никак не беше доволен от реакцията, но това беше най-доброто,да не говорим и единственото, което щеше да получи.
-Естествено, естествено...- започна Фред с широка усмивка на лицето.- Аз съм виновен, че ти и твоето мръщене успяхте по някакъв начин да накарате лифта да заседне. Моите извинения!
Опита се да направи някакво подобие на поклон, но имаше чувството, че целия лифт ще се събори с гръм и трясък, затова остави прекалените формалности с цел подигравка за по-късно. Май скоро нямаше да могат да слязат от това чудо, тогава поне да се насладят на времето прекарано тук.
Фред свали ръкавиците си и съвсем любезно ги набута в ръцете на приятеля си с едно предъвкано „подръж малко”. Беше като някаква мечка облечен в скиорския си екип, но това определено бе по-добрия вариант, отколкото да замръзне. Откопча ципа на якето си и бръкна във вътрешния джоб. Човек би се обнадеждил, че в подобен момент, той ще измъкне някакво шоколадче или нещо подобно, колкото и нелепо да се получат нещата, че в деня на влюбените те да си разменят шоколади. Благодарение на тази мисъл преминала през главата на Фред, той целия изтръпна в потрес. Но уви, за разочарование на всички или пък не, това което откачалката измъкна от джоба си бе кутия цигари. Нямаше как да устой на този „грях” и то на толкова красиво място в тази смешна ситуация.
-Колко жалко, че сигурно ще пропуснеш срещата си с онази красавица.- Ако не друго, то поне му се отдаваше да лази по нервите на хората. Докато думите се лееха от устата му, той извади една от „пръчиците на удоволствието”, както той обичаше да ги нарича (все пак той бе изобретил точно тези в кутията, бе заслужил поне сам да си им измисли име) и я постави между тънките си, полупосинели от студа устни. – Но трябва да ти го призная, Карс, имаш усет към безмозъчните.
Фред потърка дланите си една в друга, за да ги стопли поне малко. На човек като него, студът изобщо не влиаеше добре. Когато най-после усети поне малко топлинка в пръстите си, той ги доближи до цигарата си и щракна с пръсти. Огънчето не се появи от първия път и за няколко секунди, Фред изглежда се бореше със запалка останала без газ. Ината си е инат и накрая вредния дим изпълни белите му дробове.
-То оставаше и да нямаш. Tогава щеше да стоиш на сухо цяла година. – Фред обърна малката кутийка към дружката си. –Искаш ли?