Лифтът->Фред и Карсън

The newest North Forum

Темите за масовото са налични, МОЖЕТЕ да започнете да пишете в тях!.Приятна игра!
Стара монархия или модерно общество? Нортфорд предлага и двете, омайно живеещи в симбиоза. Разкрийте мистериите, които се пазят като тайни от векове и подсигурете издигането си в общата йерархия;само добрата карма и много късмет ще покажат дали това занимание ще е успешно или позорно ще свършите на кралската гилотина.
Главни персони във форума.
Facebook Page.
Страницата на Нортфорд

Вход

Забравих си паролата!

Брояч на посещенията
free online dating siteFree web counter
Dating
Latest topics
» Запазени ликове
Пон Май 14, 2012 11:01 pm by Dark_Soul

» Вашите банери
Съб Апр 28, 2012 7:34 pm by Брук Грейнджър

» Другарче за РП
Сря Апр 11, 2012 9:39 am by Шейн Колинс

» Arlandria Hotel
Пет Апр 06, 2012 6:02 pm by missionInter

» Севана
Нед Мар 25, 2012 7:02 pm by Амелия Нортфорд

» [U/C] Benroy Safran.
Съб Мар 24, 2012 12:14 pm by Death and Honey

» 5 години по-рано, през едно горещо лято
Вто Мар 20, 2012 10:06 pm by Elizabeth Winter

» Графиките на нейно Величие
Съб Мар 17, 2012 7:58 am by Вантермина Дешае Нортфорд

» Хикари
Пет Мар 16, 2012 8:02 pm by Хикари


[ Copy this | Start New | Full Size ]
Основни партньори
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Нед Ное 27, 2011 10:27 pm
Statistics
Имаме 243 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Dark_Soul

Нашите потребители са написали 9078 мнения in 683 subjects


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Лифтът->Фред и Карсън on Пет Фев 10, 2012 3:10 pm

chronicler.

Странник.
Странник.
Денят е розов..но не за всички.Фредерик и Карсън са принудени да останат във въздуха, защото лифтът им е забил в най-неподходящия момент..

Вижте профила на потребителя

2 Re: Лифтът->Фред и Карсън on Сря Фев 22, 2012 7:02 pm

Carson Matthews

Главен престъпник.
Главен престъпник.
Това… Това беше нелепо. И неудобно и… крайно неприятно.
Карсън се намираше в особено очарователната ситуация да виси на десетина метъра над земята. И чия беше вината за това проклятие? Всъщност, беше трудно да се прецени, защото вероятно конците на този извратен парад, дърпаше един особено притеснителен механик, чиято некадърност в момента го бе принудила нервно да си гризе ноктите и да си блъска главата как да реши проблема със засядането на лифта. Матюс обаче беше на десетки хиляди светлинни, галактически години от това да търси логично, разумно обяснение и беше по-склонен да вини приятеля си за това нещастие. Само заради неговата упоритост, в момента фокусникът пропускаше среща със сексапилната Лара… и то на връх Свети Валентин! Това беше кощунство, беше против всякакви правила на играта. Е, поначало самият Хари не играеше по правилата, но когато той или неговите желания бяха накърнени, можеше да е един много порядъчен и честен играч, който спазваше прилежно всички норми. Без никакви измами дори или сделки под масата, защото Лара определено си заслужаваше. Имаше тяло с извивките на пясъчен часовник и обаяние за цял харем. Може и да не блестеше с особен интелект, но този факт по принцип го вълнуваше бегло. А и беше блондинка, имаше своето оправдание, нали така? Всичко останало бе просто прекрасно – правилната доза лековерие и желание да съгреши. Няколко пъти. По няколко различни начина.
Новак трябваше да тръсне глава, за да разсее похотливите си мисли и да се върне обратно в реалността, в резултат на което движение, няколко къдрици закриха челото му. Което, едва няколко секунди по-късно, вече беше осеяно с дълбоки бразди, плод на инфантилното му мръщене. Умът на тъмнокоското автоматично превключи на канал „Скапаният Фред е виновен за всичко”, а ядната му тирада продължаваше ли, продължаваше… Но, все пак, беше в правото си да се сърди, нали? Ако Съливан не беше толкова нахален и дразнещо настоятелен да излязат, това никога нямаше да се случи. Вечер по мъжки… в деня на влюбените… на ски! Що за глупост?! Беше известно на всекиму – в неписаният мъжки кодекс, бе ясно посочено, че вечер по мъжки включва промишлено количество алкохол и двойно повече гола плът. Женска и млада, по възможност. Благодаря.
Нима Фредерик не се бе сблъсквал с тази Библия на мъжкото съсловие, нито веднъж? Ски… ама че безвкусица. Която обаче можеше да обясни защо Карсън се бе навлякъл като ескимос за партизанска война срещу болни от бяс росомахи. От тялото му кажи-речи нищо не си личеше, само лицето му бе видимо за чуждия поглед, при това само защото отказа да нахлупи онези глупави скиорски очила. Те нямаше да го спасят от измръзване, а временното ослепяване от отразените в снега слънчеви лъчи не беше болка за умиране. Щеше да преживее всичко, но не и да изглежда като някоя проклета мутирала муха. А и всякаква екипировка от врата нагоре щеше да развали прическата му… или липса на такава, предвид неразборията в косата му, но той харесваше тази неразбория.
- Вината е твоя, Фред. – промърмори фокусникът напълно несъзнателно, потънал в скъпоценен момент на съвършено себелюбие. После хвърли поглед към компанията до себе си, в който се четеше лек смут и дори уплах, че отново се бе разбъбрил без да осмисля какво прави. В подобни моменти можеше да си изпее и майчиното мляко за отрицателно време и ги намираше за страшно уязвими, но все пак – едни от редките, в които казваше истината в очите, вместо да я пази за себе си.


Not what I had in mind, but... и без това се забавих прекалено, беше крайно време да сътворя нещо, колкото и безсмислено да е то xD

Вижте профила на потребителя

3 Re: Лифтът->Фред и Карсън on Чет Мар 01, 2012 10:35 am

Фредерик Джеймс Съливан

Поддръжник на кралицата;
Поддръжник на кралицата;
Ски? Вярно беше един от любимите му спортове, но защо пък точно днес? А защо пък и точно с този индивид до него, който не спираше да се мръщи вече сигурно от часове? Едва ли Фред бе решил да прахоса подобен ден изпълнен с възможности и за двама им, просто за да карат ски. Но за това по-късно.
Сега това, което бе привлякло вниманието и на двама им, бе не толкова приятната изненада, че бяха заседнали на лифта, а на около не се виждаше и жива душа. За момент Фред се притесни колко точно време би им отнело да поправят повредата. Все пак не искаше да прекарва прекалено много време тук и то точно с Карсън. Нищо чудно след малко да бъде бутнат от лифта. Нямаше да се изненада ни най-малко, все пак физиономията, която бе застанала на лицето на приятеля му не вещаеше нищо хубаво.
Но бившият пациент на лудница трябваше да си играе ролята и устата му не се затваряше. Говореше абсолютните глупости – от това колко се е ядосал на последния мач, който е гледал, до поредното момиче, което му е хванало окото, защо пък не и да не спомене някой филм... Така или иначе нямаше значение какво говори, поради простата причина, че дружката му изобщо не го слушаше. Той бе избягал в някаква друга вселена, в която сякаш отиваше винаги, когато Фред сгафеше нещо. Е, това не пречеше на нашият герой да си се смее сам и да се радва на бялата картинка, която ги заобикаляше.
Ето я и култовата реплика, която бе тъй очаквана. Смехът, който се разнесе от Фред можеше и да причини лавина, като се има на предвит колко пъти ехото го повтори. Това вече спечели вниманието на Карсън, който май никак не беше доволен от реакцията, но това беше най-доброто,да не говорим и единственото, което щеше да получи.
-Естествено, естествено...- започна Фред с широка усмивка на лицето.- Аз съм виновен, че ти и твоето мръщене успяхте по някакъв начин да накарате лифта да заседне. Моите извинения!
Опита се да направи някакво подобие на поклон, но имаше чувството, че целия лифт ще се събори с гръм и трясък, затова остави прекалените формалности с цел подигравка за по-късно. Май скоро нямаше да могат да слязат от това чудо, тогава поне да се насладят на времето прекарано тук.
Фред свали ръкавиците си и съвсем любезно ги набута в ръцете на приятеля си с едно предъвкано „подръж малко”. Беше като някаква мечка облечен в скиорския си екип, но това определено бе по-добрия вариант, отколкото да замръзне. Откопча ципа на якето си и бръкна във вътрешния джоб. Човек би се обнадеждил, че в подобен момент, той ще измъкне някакво шоколадче или нещо подобно, колкото и нелепо да се получат нещата, че в деня на влюбените те да си разменят шоколади. Благодарение на тази мисъл преминала през главата на Фред, той целия изтръпна в потрес. Но уви, за разочарование на всички или пък не, това което откачалката измъкна от джоба си бе кутия цигари. Нямаше как да устой на този „грях” и то на толкова красиво място в тази смешна ситуация.
-Колко жалко, че сигурно ще пропуснеш срещата си с онази красавица.- Ако не друго, то поне му се отдаваше да лази по нервите на хората. Докато думите се лееха от устата му, той извади една от „пръчиците на удоволствието”, както той обичаше да ги нарича (все пак той бе изобретил точно тези в кутията, бе заслужил поне сам да си им измисли име) и я постави между тънките си, полупосинели от студа устни. – Но трябва да ти го призная, Карс, имаш усет към безмозъчните.
Фред потърка дланите си една в друга, за да ги стопли поне малко. На човек като него, студът изобщо не влиаеше добре. Когато най-после усети поне малко топлинка в пръстите си, той ги доближи до цигарата си и щракна с пръсти. Огънчето не се появи от първия път и за няколко секунди, Фред изглежда се бореше със запалка останала без газ. Ината си е инат и накрая вредния дим изпълни белите му дробове.
-То оставаше и да нямаш. Tогава щеше да стоиш на сухо цяла година. – Фред обърна малката кутийка към дружката си. –Искаш ли?

Вижте профила на потребителя

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum: Не Можете да отговаряте на темите