Не очакваше да намери краката й в скута си и едва-едва прикри изненадата, щом те тупнатаха там. Ето нещо, което бе успяло да го изненада по абсолютно тъп начин- честно казано бе очаквал повече да го зашлевят, от колкото каквото и да е друго. Поне се бе оказало забавно да следи промените, извършващи се мисловно като размишления и бледото им отражение върху чуждото бледо лице. Беше почти очарователно до каква степен не може да се контролира и Ник вече бе започнал да реди нападка след нападка в собствените си мисли. Това не бе достатъчно за следващата му премерена "атака", съзнаваше той, трябваше нещо повече и Вантермина му го бе поднесла съвсем случайно, дори несъзнателно. Може и да се хващаше за всяка една сламка като удавник, но с огромен и доста поставен под въпросителна талант правеше от всяка една трошичка гигантски човекояден трон. И тези неща се забиваха като игли в противника му, защото дългото поддържане на игралната табла предвещаваше, че се познават почти до болка. Знаеше коя дума къде пада в кошничките на госпожа съпругата му за степен на дразнене и постепенно надморското равнище щеше да се вдига и вдига, докато двамата не се впуснат в реално сражение. Последният път отново бе фехтовка и ловко бе успяла да го рани, разбира се престъпвайки правилата на играта (не че някога ги спазваха), с отровен кинжал. Макар и малък, прорезът на лявата му буза го бе изтормозил наистина сериозно и докато тялото му се пребори с опасното вещество бе изкарал няколко дни в кралското си ложе, глезен от едни очарователно рижи тризначки, които бе поръчал да му доставят от Норвегия. Имаше нещо очарователно в младата и крайно девствена плът и дори нямаше да прави опити да го крие, предпочитанията му бяха известни в цялото кралство. Нека обаче се върнем обратно към това, което бе избрал за контраатака. Макар и реално да не искаше, все пак всяка една близост с Вантермина му носеше силни емоции и отвращение, Ник сложи отново ръка на глезените й, този път небрежно докосвайки и двата. Беше като че ли просто е поставил крайник там и дори не внимава с колко допир го е направил, докосването бе леко като перце и едва забележимо- ако не й носеше топлинка вероятно нямаше да го усети.
- Скъпоценната ми демонстрация на разврат? Защо я намесваме, след като в момента дори не се проявява? - той избухна в звучен и самодоволен смях, успешно докарвайки си отново физиономия, изразяваща надмощие и то по един крайно демостративно-съзнателен начин. - Но ако смяташ, че при мен всичко е водено само и единствено от тази емоция кой съм аз за да споря? - добре де, може би всичко се ръководеше от това но по един добронамерен начин в който той просто задоволяваше огромното си его, горивото поддържащо цялото му съществуване. За мъж обсебен от власта и надмощието какво друго можеше да е? Светлите му, много светлите му очи се напоиха с нещо още по-самодоволно и това бе комбинирано с раздвижване на онзи крайник, който провокативно я докосваше. Ръката му се плъзна нагоре, оставяйки призрачна следа и ясен спомен за преминаването си през всяка една молекула кожа, която бе засегнал. Финална цел? Мъглива, това бе като блъф по време на покер и точно когато картите ти са най-слаби и няма никакъв начин да спечелиш законно пред очите на всички богове. Не искаше да я докосва по точно такъв начин, искаше да остави кървави или поне мораво сини петна по кожата, нежната и бледа и поена сякаш в мляко, което трайно да маркира победата му. Това бе някаква по-различна територия за обхващане и бе убеден, че ще успее да я подразни, защото между тях нежност и подобен обмен не бе и никога нямаше да съществува. Преглъщайки отвращението си просто удряше на различна плоскост, променяйки звученето на ритъма. Ръката му премина през събраните колена, задържайки се малко повече. Нагоре вече щеше да постигне финалната щипка подправки на цялостния си замисъл, така че трябваше да го оползотвори максимално. Очите му не слизаха от нейните, предизвиквайки я да му отвърне по някакъв по-остър начин и така да го изкуши да бъде по-краен. Кожата й бе така перфектна, че бе добре, че не я гледа директно. Дори мерейки я с периферното си зрение изпитваше желанието да я унищожи и да покаже, че отдолу се крие само онова извращение, за което по-рано бе говорил. Не можеше обаче да очаква горяща и черна кръв, не, само имитация на човешка такава и това го разочароваше... недостатъчно, за да се откаже да вземе вана пълна до горе с такова съдържание.
- Защо не я намесим наистина? - пръстите му се плъзнаха по голото й бедро, спирайки едва пред нещото наречено ръб на късата й рокля, само колкото да се подпъхнат под него с няколко милиметра. От страни изглеждаше толкова невинно и в същото време като стар навик и това за невъоръжено и запознато око можеше да бъде сигнал, че са просто някаква двойка отдала се на очарователен флирт. Този индивид взел си грешно впечатление вероятно бе лишен от чакрата си и не можеше да усети нивата негативна енергия унищожаващи всичко невинно и добро на радиус от три метра, броени от сепарето.
- Да я намесим и да ме оставиш наистина да се държа развратно, след като смяташ че други маски не мога да надена. Това обаче работи по двоен стандарт и ако го искаш от мен ще трябва да събудиш твоята доминираща страна, която е липса на всякакъв интелект и абсолютна безполезност. Твърдиш, че дъщеря ни няма да се справи с трона? Ти си същата, също толкова слабохарактерна и в момента не съм сексист, не е защото си жена и би се възгордяла прекалено лесно с толкова много власт. Не си създадена за такива неща и никога няма да можеш да го промениш като факт. Хубаво е да не забравяш, че в цялата ситуация свириш втора цигулка а Амелия дори не е в списъка. Тронът е мой и мой ще остане, дори и да трябва да платя с живота си за него. - пръстите му продължиха напред, извъртайки се така, че да се плъзнат чак до таза и да легнат под бедрото, засягайки лекичко задните й части. Беше се приближил, движението го изискваше и сега бяха лице срещу лице, делени от сантиметри. Гледаше я така, сякаш е някава нищожна буболечка и лесно може да я смаже- дори само с контакта, който в момента осъществяваха. Някъде в кашата бе замесена и идеята, че падне ли той, тя ще падне с него. И така отново и отново, цикълът бе обречен.
Стара монархия или модерно общество? Нортфорд предлага и двете, омайно живеещи в симбиоза. Разкрийте мистериите, които се пазят като тайни от векове и подсигурете издигането си в общата йерархия;само добрата карма и много късмет ще покажат дали това занимание ще е успешно или позорно ще свършите на кралската гилотина.
Пон Май 14, 2012 11:01 pm by Dark_Soul
