Вход

Е, такива ситуации изискваха бързи действия. Щом се налагаше, Черният щеше да нахлузи направо панталоните си. Но наистина нямаха време и трябваше да се омитат бързо. В далечината все по-силно и по-силно се чуваха сирени. Джонатан се подсигури, че Алекс се е хванала стабилно. Тъй като нямаше време да облича горна дреха сега бе полугол и усещаше допирът на Алекс върху кожата си... Ама какви си ги мислеше пак. Хахаха, явно беше някой от тия дни, в които Джонатан си въобразяваше някакви работи. Не му пукаше за момичето! Не! Абе не, казах!
Всъщност на Джонатан му пукаше все повече и повече...
Той запали моторът и тръгна в противоположна на сирените посока.
- И ти хич не си зле - опита се да отговори подобаващо Джонатан. - Аз... предпочитам да не говоря за това какво съм. Малко ми е трудно сам да определя. Просто...
Тук Джонатан спря. Срамуваше се от това, което беше - почти бездушен, безцелен и нещастен полу-демон. Това засмяно момиче до него беше толкова много повече. Да, сигурно можеше да и причини нещастие, но защо? Това да си по-силен от някой не значи че си повече от него и точно това бе случая. Момичето изглеждаше младо, весело и жизнерадостно...
Джонатан установи че прекалено много време се е отнесъл в мълчание.
- Знаеш ли някакъв хубав хотел наблизо? Или ти се ходи на друго място?
Кой би предположил - Джонатан да пита някой друг какво му се прави. Ако сам се запиташе защо го прави, щеше да си каже че се преструва, ала всъщност не се преструваше. Това да бъдеш мил и учтив, да могат да разчитат на теб... беше приятно.

Алекс усети неудобността на темата, която подхвана. Със сигурност Джонатан не беше обикновен човек. Дори без да е видяла точно телепортацията му, тя се досети, че най-вероятно ставаше дума за това. Освен това нищо обикновено нямаше в него, дори самия му поглед беше странен и някак безизразен, сякаш не си позволяваше да почувства нищо друго освен безкрайна пустота. Но имаше и нещо много човешко в него, специално човешко, уникално и неповторимо. "Хм, а и тялото му си го бива..." обади се тънкото перверзно гласче в главата и, което русокоската се стараеше да игнорира през по-голямата част от времето... Но сега, когато бе залепена за голия му гръб, някак бе по-трудно да се игнорира нещо такова. Умствено се нахока, че го пришпори да кара така.
- Уоу... мисля че ни се размина. - оповести невярващо тя, когато вече не се чуваха никакви сирени. Спомни си, как хитро се беше промъкнала до контролния пункт за камерите и беше изтрила касетата. За момента трудно щяха да ги намерят. - Хм... хотел, хотел... Карай към града, сещам се точно за хотела, който ни трябва.

Джонатан зави по пътя, по който Алекс го бе упътила. Усещаше как му става все по-студено - не си бе работа да караш без дрехи. Вятърът много лесно отнема телесната топлина. И все пак Джонатан щеше да издържи - бе издържал и по-тежки работи. Пък и Алекс го топлеше. Чувството беше доста приятно... В смисъл, това някой да го топли, вятърът беше всичко, освен приятен. Инстинктите му го караха да намали, ала той забърза още. Колкото по-бързо пристигнеха, толкова по-добре щеше да е.
- Виж, извинявай че те въвлякох в това без да те питам. Просто се почувствах авантюристично и ми се харчеха пари... Сега ще можем да си харчим на воля, така че надявам се си избрала някой много скъп хотел. Би ли ми подала цигарите от вътрешния джоб на якето ми?

Алекс изсумтя шеговито.
- Всъщност мислех да те поступам, заради това... Но виждаш ли, не ми се е отдала особена възможност. По време на обира не беше удачно, по разбираеми причини, а пък сега с тази скорост, с която се движим, последното нещо, което ми иде да направя е да те ступам. Ще подготвя отмъщението си внимателно и предпазливо. Beware! - всъщност от тона, с който го каза, Джонатан изобщо не изпита нуждата да се "пази" от нея, но това не и беше и целта. - Виж сега, няма начин да запалиш цигара с тези въздушни маси, които ще ни отнесат след малко.. Пък и намали... вече навлизаме в града...
Така беше, първите светлинки на града се показваха, въпреки късния час, усещаше се промяната от пустотата в живия клокочещ с човешки души град...